20.11.09 г.

Лимнос - Сянката на Атос




20.08.09 г.

Приказно пътуване до остров Лимнос


Магията на остров Лимнос започва още с пътуването от Кавала ...

в компания с гларуси...


...на фона на залязващото слънце

с ферибот Теофилос...


докато един холандец се пробва в гръцките музикални пътеки с дзурас /инструмент, напомнящ бузуки, но с по малки размери/, който преди няколко часа е купил от Тесалоники.

27.06.09 г.

Лимнос - звукът на сълзата

Има една история за гръцкия остров Лимнос, която местните много обичат да разказват, обикновено при залез. На острова хората пристигали със сълзи на очите и си тръгвали още по-разплакани. На идване - защото си мислели, че отиват на едно забравено от Бога място. На тръгване - защото магията на острова така ги покорявала, че сърцето им се късало да го напуснат.
Това е само една от историите, които ще чуете на „божествения” остров. Така го нарича Омир, който е един от многото разказвачи, опитали се да уловят духа на Лимнос. Както навсякъде в Гърция, и тук всеки камък има своя история. Всяка скала, хълм или местност имат своето уникално минало. Но в този разказ няма истории от миналото. Ще ви разкажа за неговото настояще, до което се докоснах и искам да го преживеете и вие.

Трябва да отговаряте поне на три условия, за да харесате осмия по големина гръцки остров. Първо, да притежавате свободен дух и вродено любопитство към света. Второ, да можете да виждате простата красота във всичките й измерения. Трето, да обичате. Сълзата сама ще дойде. Оглушителна като тишината на острова.
До Лимнос се стига бавно. Така, както тече и времето на острова. Най-лесно е да вземете ферибот от Кавала. Пътува се четири часа и половина. Цените са малко високи - 50 евро за автомобил и 15 за пътник. Всъщност, това е големият проблем за острова - нередовните превози са причината за не един и два протеста на гърците, които, както знаем, са сред най-непримиримите граждани на Европа. Така или иначе, проблемите ви ще свършат с пътуването. Изчезват, още като видите китното малко пристанище на главния град Мирина, който е център на една от четирите общини на острова. Ако пристигате нощем, светлините на древната венецианска крепост ще ви подскажат, че тук има магия. Такава, каквато няма да откриете на лъскавите туристически хитове като Миконос и Корфу. Магията на естествената красота и автентичната атмосфера.
Крайбрежната улица, както навсякъде в Гърция, е царството на таверните, нощните клубове и кафенетата. Едно от тях е стопанисвано от българи. Българи са и собствениците на сърф училището в източната част на острова. Единственият масажист в Мирина също е българин. Дошъл е тук направо от футболния отбор на „Литекс“. Впрочем, футболът бе причината за неочакваната ваканция на див(н)ия гръцки остров. Както и огромното желание на гръцкия клуб в Стара Загора да покаже на повече хора магията му. За срещите на ветераните футболисти от "Берое" и Лимнос сигурно ще чуете най-разнообразни интерпретации. От това, че съдията е в основата на резултата до проблемите, свързани с горещия климат. Най-важното в случая е, че спортът за пореден път показа удивителната си способност да сближава хората и да отваря нови хоризонти.
Както винаги, това си пролича най-силно на българо-гръцката вечер в една непринудена селска таверна, извадена като от „Зорба гъркът”. Такава атмосфера не се купува и в най-луксозните петзвездни хотели, които не липсват и на този остров. Както и навсякъде по света. В случая обаче става дума за дървени маси, бузуки, узо, маслини и много блясък в очите. Ухае на мащерка, лимони и море. Вятърът е силен, а слънцето току-що е потънало в морето. Впрочем на острова залезите са на особена почит. Казват, че тогава Атон хвърля сянката си върху Лимнос. Истината е, че очертанията му се виждат отчетливо тъкмо при залез. Малко призрачен и нереален - както всичко на Лимнос.
Сигурна съм, че където и да сте ходили по света, този остров няма да ви прилича на нищо останало. Тук цветовете не са като другите в лъскава Гърция. Дори типичното бяло и синьо тук се смятат за кич, за стремеж към комерсиалното. Хората тук боядисват къщите си в цветовете на острова - златно, охра и лимон. Единствените бели сгради са тези на безбройните църкви и параклиси, пръснати навсякъде. Една от тях се извисява на хълма до пристанището на Мирина. Традицията повелява точно там младите да се целунат за първи път. И ако има нещо толкова силно в Гърция, това е традицията. Достойна да разбие на пух и прах дори правилата на общия европейски дом, към който гърците не крият скептицизма си. Както и прословутата си иронична усмивка, с която говорят за чужденците. Особено за тези отвъд океана.
На Лимнос обаче късно вечер, сред кълба от цигарен дим, лунна светлина и далечно сиртаки всичко това изчезва. Северната граница на страната също, както тържествено обяви журналистът ентусиаст, собственик на най-слушаното радио на острова. Илияс, един от съвременните разказвачи на истории за „божествения” остров, е само част от една уникална изчезваща екзотика. Побързайте да я видите. И да чуете звука на собствената си сълза.
Велизара Цонева
ТВ Стара Загора

Статията е написана в "НОВИНАТА"

Картините са от Йота Котика - Лимнос

9.02.09 г.

Снимки от "Manos' beach"

бар “Manos’ beach” се намира на западния бряг на остров Лимнос в райския плаж Риха нера (=Плитки води) до главното селище Мирина.

Насладете се на гледката на залез слънце от бар “Manos’ beach”